BG EN IT

Райна Кабаиванска

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15.ХII.1934 г. Баща и е ветеринарен лекар и писател, университетски преподавател и инициатор на значими за своето време проекти – негова е идеята за създаване на организацията на българския туризъм. Майка й е учителка по физика. Когато Райна е на седем години семейството й се премества в София. От дете под натиска на майка си започва да свири на пиано, пее като си акомпанира на малък акордеон.

В Консерваторията учи пиано и пеене при Прокопова и Йосифов. Като студентка работи като солист на ансамбъла на трудовите войски, където пее като сопран и мецосопран. За няколко месеца е член на хора на Софийската опера. На абсолвентската продукция на Консерваторията участва като Татяна в сцената с писмото от "Евгений Онегин" от Чайковски и във финалната сцена на "Бал с маски" от Верди. През 1958 г. печели стипендия за специализация за шест месеца в Москва, но успява да се срещне с министър-председателя по онова време и да замени стипендията си за специализация в Италия.

През 1958 г. Райна Кабаиванска заминава за Италия. В Милано се запознава и започва да учи с Дзита Фумагалли-Рива – прочуто сопрано от 20-те години на ХХ-век, пяла целия италиански веристичен репертоар в най-големите световни театри с прочутите Карузо, Джили и т.н. По това време при Фумагалли се обучава и тенорът Франко Талиавини. В Милано Райна е подложена на редица лишения, за да завърши обучението си.

През април 1959 г. Кабаиванска печели оперния конкурс във Верчелли заедно с Лучано Павароти и дебютира в ролята на Жоржета в "Мантията" на Пучини. Същата година дебютира и в "Палячи" във Фано. Следват участия в по-малки театри, като тези в Сан Ремо, Мантуа, Тренто, Болцано в "Бохеми" и "Палячи". По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала, където се обучава при Антонио Тонини, Джан Андреа Гавадзени и режисьора Марио Фриджерио.

През 1961 г. с ентусиазираното настояване на Антонио Вотто Райна дебютира в малката Скала в "Нощен турнир" от Малипиеро. През май 1961 година e дебютът й в “голямата” Ла Скала в ролята на Агнес в "Беатриче ди Тенда" заедно с Джоан Съдърланд.

Благодарение на музикалността си и сценичната си подготовка печели веднага три престижни международни контракта: Сър Дейвид Уебстър - артистичен директор на Ковънт Гардън в Лондон, я кани за дебют в театъра като Лиу в Турандот и Дездемона в "Отело" през юни 1962 г. заедно с Марио дел Монако и Тито Гоби и с диригент Джордж Золти; Курт Херберт Адлер я привлича за дебют в САЩ, отново като Дездемона в Сан Франциско; няколко месеца по-късно Рудолф Бинг, директор на Метрополитан опера в Ню Йорк сключва с нея договор за петнадесет сезона, който започва с "Палячи" с Карло Бергонци и "Манон Леско".

Между 1961 и 1968 г. Райна учи вокална техника и репертоар в Балтимор при великата Роза Понсел, която я подготвя за ролите на Леонора от "Силата на съдбата", Чо-Чо-Сан от "Мадам Бътерфлай" и Леонора от "Трубадур". От тези уроци остават някои извънредно интересни следи.

Отношенията на Кабаиванска с Ла Скала продължават да бъдат все така интензивни през 60-те години - "Фалстаф", "Турандот" на Бузони, "Сестра Анджелика", "Дон Карлос", "Мефистофел", "Риенци". В същото време нейните участия в САЩ стават все по-интензивни и полезни: в оперите в Ню Йорк и в по-големите американски градове - Чикаго, Вашингтон, Ню Орлианс, Хюстън, Далас – актриста шлифова всички онези роли, донесли й впоследствие световна слава, с упорит труд и концентрация.

През 1969 г. Райна открива сезона на Ла Скала с ролята на Елвира от "Ернани" на Верди, заедно с Пласидо Доминго и Николай Гяуров. По това време се запознава с асистента на режисьора Джорджо де Лулло - Франко Гуандалини, млад оперен режисьор и колекционер на произведения на изкуството, който е и аптекар в Модена, а по-късно става нейн съпруг. След раждането на дъщеря им Франческа (кръстена на героинята от едноименната опера на Дзандонай), Райна Кабаиванска избира Модена за свой дом.

Примерът на Мария Калас изгражда фанатична страст към италианския репертоар от първата половина на ХIХ век. Изглежда, че след “феномена Калас” веристичния репертоар, и по-точно композиторите от края на XIX в. – т.нар. млада италианска школа – не могат да кажат нищо повече на публиката. Кабаиванска успява да преодолее всички предразсъдъци на преситената аудитория, като интерпретира героините от епохата на Art Nouveau - Дездемона, Вали, Тоска, Адриана Лекуврьор, мадам Бътерфлай, Франческа да Римини – с царствена музикалност, строго премерен стил и вкус, и с харизмата на истинска голяма актриса. Оперите, които тя възкресява, и стилът, в който ги представя, са ясно свидетелство за нейната съзнателна работа на най-високо културно равнище – толкова високо, колкото и преоткриването на белкантото.

За всичко това тя жъне всеобщ възторг. На всяко представление актрисата предлага физическо и сценично присъствие с ослепителен блясък – точно каквото го изисква оперната сцена, макар и рядко да го получава. Кабаиванска възкресява пленителната фигура на почитаната от всички оперна актриса, като се започне с Ема Калве и Лина Кавалиери, Джералдин Фарар и Мария Йерица, Джилда Дала Рица и Клаудия Муцио. В Италия изключителните вокални и сценични творения на Райна в репертоара от късния ХIХ век и от епохата на Art Nouveau, които в 70-те години на ХХ век може би изглеждат “извън модата”, получават признанието на най-строгите музиколози. Райна влиза завинаги в сърцата на въодушевената публика.

Вечно запомнящи се са Вердиевите спектакли на тази велика певица-актриса.
През 1973 г. е поканена за ролята на херцогиня Елена в "Сицилиански вечерни", спектакъл, с който се открива новият театър в Торино, под режисурата на Мария Калас.

Малко по-късно Райна изгражда образа на една вълнуваща и красива Виолета от "Травиата" с Мауро Болонини.

През 1976 г. дебютира като Амелия от "Симоне Боканегра" в Ла Скала под диригентството на Клаудио Абадо.

През 1978 г. Херберт фон Караян (под чиято режисура вече е играла и снимала филма Палячи заедно с Джон Тъкар в Ла Скала) поканва Райна за "Трубадур" за фестивала в Залцбург и за операта във Виена. По-късно за сезона 1981/82 г. Караян я поканва за ролята на Алис от "Фалстаф" за дискографски запис, за филм и за изпълнение във фестивала в Залцбург.

В средата на 70-те години “Фонит-Четра” реализира два елегантни нейни рецитала – единият с арии от Пучини под диригентството на Маестро Джан Андреа Гавадзени (Торино, 1975), а другият с руска камерна музика с акомпанимент на пиано. Между 1979 г. и 1981 г. RCA реализира още няколко нейни рецитала, които обхващат репертоар от Керубини до Пучини.

През 1979 г. Райна пее в "Евгений Онегин" в Ню-Йоркския Метрополитън, а през 1980 г. нейната Тоска с Лучано Павароти е истински триумф за Миланската скала.

Скоро обаче тя осъжда театъра за нарушаване на договора й. Краят на това партньорство означава за Кабаиванска свободно да избира ролите в своята кариера. По това време Райна вече е най-прочутото сопрано в Италия и в много европейски страни. Римската опера, Театро Комунале в Болоня, Щаатсопер в Хамбург, Сан Карло в Неапол, Театро Реджо в Торино, Колизеума в Билбао, Театро Масимо в Палермо отварят вратите си за Кабаиванска с нови предложения.

През 1981 година тя пее за първи път с Алфердо Краус в нова роля, Манон от едноименната опера на Масне. Тези спектакли в Рим са истински триумф.
Забележително е откриването на римския сезон 1981/82 г. с "Фауста" на Доницети. Това е едно истинско възкресение за произведението, забравено след интерпретацията на Джудита Паста от 1833г. Триумфът на Райна в тази трудна роля – която тя подготвя в Доницетиевото общество в Лондон и под ръководството на музиколога Родолфо Челети – е прелюдия към редица нейни интерпретации на класически роли. Следват ролите й във Весталката на Спонтини (Генуа, 1984) и Армида от Глук (Болоня, 1984), предизвикала възторга на френската критика от нейната съвършена драматическа дикция.

Връхната им точка е ролята на кралица Елизабет в "Роберто Деверьо" от Доницети (Рим - 1988, и Генуа - 1993). Вдъхващата страхопочитание Кралица Елизабет, жестока и заплашителна в първите две действия, преживява удивителен катарзис във финалната сцена.

В същото време обаче Кабаиванска никога не изоставя двете Манон, Адриана и Франческа. Тя продължава да ги изпълнява във водещи театри, както и да пее в повече от четиристотин представления като Тоска и Бътерфлай – с непогрешимо музикално майсторство, хладна елегантност и трагически размах.

През 1978, 1983 и 1997 г. тя представя своята изтънчена, задълбочена интерпретация на Мадам Бътерфлай на гигантски открити оперни сцени като тази на Арена ди Верона – направила специално за Кабаиванска нова грандиозна постановка. За тези спектакли актрисата печели оглушителни овации. Изпреварвайки една широко рекламирана продукция от 90-те, Райна филмира Тоска на автентичните места: църквата Св. Андреа дела Вале, дворецът Фарнезе и замъкът на Св. Анжело – заедно с Пласидо Доминго още в 1979г.

Представяйки своята Адриана Льокуврьор в Монтекарло, Марсилия, Мюнхен, Овиедно и Лисабон тя възвръща международната слава на тази позабравена опера.

Една млада и ентусиазирана публика въздига Кабаиванска в култова певица. Нейната многостранна даровитост заема важно място сред качествата й. Не би могло и да бъде другояче с изпълнителка, която е преди всичко висококултурна дама, полиглот и отличен музикант. Концертите и рециталите й са безбройни и обхващат репертоар от Монтеверди до наши дни.

Една от любимите й области е славянската камерна музика. Като камерна изпълнителка Кабаиванска никога не забравя своите корени. Тя е музикант, владеещ перфектно чешки и руски език, и умеещ да се изразява с дълбоко усетена меланхолия.

От 1993 г. насам Кабаиванска се впуска в изучаване на операта на XX в., и то на сложните произведения на Щраус, Яначек, Бритън и Пуленк. За тези композитори човешкото не е в белкантото на отминалите векове, а в шепота и виковете на герои с невротична, изхабена чувствителност. Кабаиванска създава образи на изискани, неспокойни дами като Графинята от "Капричио", Изоставената в "Човешки глас", Гувернантката във "Въртенето на винта"; но също и на неуравновесени, трагични героини като Емилия Марти в "Делото “Макропулос” и Костелничка в "Януфа". Театралните критици изразяват възхищението си от силата на Райна като актриса.

През 1997 г. Райна Кабаиванска прави своя дебют в киното, участвайки във филма "Un bel di vedremo", режисиран от Ичикава. Сценарият е написан специално за нея. През 2004 г. Кабаиванска се снима в Париж в последния филм на Патрик Шеро заедно с Изабел Юпер. Във филма тя изпълнява ролята на руска певица и пее по музика на Ваки и текст на Пушкин.

Първите майсторски класове на Райна Кабаиванска се провеждат през 1992 г. близо до Торино. От тогава е практически невъзможно да се проследи честотата, с която тя споделя техническия си, интерпретаторски и сценичен опит с младите изпълнители. Кабаиванска е професор в Академия Киджана в Сиена, Академията в Озимо, Кралския оперен театър в Мадрид, Нов български университет, Торре дел Лаго, Академията за млади таланти към Арена ди Верона.

През 2004 г. заедно с Лучано Павароти, Мирела Френи и диригента Леоне Маджиера, Кабаиванска открива музикална академия в Модена.

Член е на журита на редица престижни конкурси – Мария Калас, Кралица Елизабет и т.н.

През 2002 година Райна Кабаиванска учредява фонд в Нов български университет, който продължава своята благотворителна дейност в България. Целта на Райна Кабаиванска е да обедини съпричастните към изкуството хора към оказване на лична подкрепа на младите нуждаещи се таланти.

В настоящия момент от кариерата си Кабаиванска продължава да се занимава с музикалните съкровища на XX в. Тя прави Веселата вдовица (Неапол - 1986; Венеция - 1988; Рим - 1990 и 1991; Болоня и Модена - 1999) не просто под формата на фриволно забавление, а като крайъгълен камък в оперното изкуство на XX век.

Най-новите й постижения са свързани с "Януфа" на Яначек, изпълнена с оригиналния текст на чешки, и "Жена в мрака" на Курт Вейл.

През 2002 г. (Парма) и 2004 г. (Мадрид) Райна прави два забележителни спектакъла на "Тоска", като публиката очевидно не може да се раздели с този неин образ, интерпретиран днес с нова чувствителност и мощ.

Съвсем скоро се очаква изпълнението й като Графинята в "Дама пика" в Сан Карло - Неапол, а през 2006 г. – и като Иродиада в "Саломе" от Щраус, в малко познатата версия на операта на френски език, в Театър “Фениче” във Венеция.

Сред такова богатство от езици и стилове не бива да забравяме онази Кабаиванска, която изпълнява камерна музика, от Бетовеновата италианска песен “Ah, perfido!” до песните на Шостакович.

Джина Гуандалини