Примерът на Мария Калас изгражда фанатична страст към италианския репертоар от първата половина на ХIХ век. Изглежда, че след “феномена Калас” веристичния репертоар, и по-точно композиторите от края на XIX в. – т.нар. млада италианска школа – не могат да кажат нищо повече на публиката. Кабаиванска успява да преодолее всички предразсъдъци на преситената аудитория, като интерпретира героините от епохата на Art Nouveau - Дездемона, Вали, Тоска, Адриана Льокуврьор, мадам Бътерфлай, Франческа да Римини – с царствена музикалност, строго премерен стил и вкус, и с харизмата на истинска голяма актриса. Оперите, които тя възкресява, и стилът, в който ги представя, са ясно свидетелство за нейната съзнателна работа на най-високо културно равнище – толкова високо, колкото и преоткриването на белкантото.

За всичко това тя жъне всеобщ възторг. На всяко представление актрисата предлага физическо и сценично присъствие с ослепителен блясък – точно каквото го изисква оперната сцена, макар и рядко да го получава. Кабаиванска възкресява пленителната фигура на почитаната от всички оперна актриса, като се започне с Ема Калве и Лина Кавалиери, Джералдин Фарар и Мария Йерица, Джилда Дала Рица и Клаудия Муцио. В Италия изключителните вокални и сценични творения на Райна в репертоара от късния ХIХ век и от епохата на Art Nouveau, които в 70-те години на ХХ век може би изглеждат “извън модата”, получават признанието на най-строгите музиколози. Райна влиза завинаги в сърцата на въодушевената публика.

Вечно запомнящи се са Вердиевите спектакли на тази велика певица-актриса.
През 1973 г. е поканена за ролята на херцогиня Елена в "Сицилиански вечерни", спектакъл, с който се открива новият театър в Торино, под режисурата на Мария Калас. Малко по-късно Райна изгражда образа на една вълнуваща и красива Виолета от "Травиата" с Мауро Болонини.

През 1976 г. дебютира като Амелия от "Симоне Боканегра" в Ла Скала под диригентството на Клаудио Абадо.

През 1978 г. Херберт фон Караян (под чиято режисура вече е играла и снимала филма Палячи заедно с Джон Тъкар в Ла Скала) поканва Райна за "Трубадур" за фестивала в Залцбург и за операта във Виена. По-късно за сезона 1981/82 г. Караян я поканва за ролята на Алис от "Фалстаф" за дискографски запис, за филм и за изпълнение във фестивала в Залцбург.

В средата на 70-те години “Фонит-Четра” реализира два елегантни нейни рецитала – единият с арии от Пучини под диригентството на Маестро Джан Андреа Гавадзени (Торино, 1975), а другият с руска камерна музика с акомпанимент на пиано. Между 1979 г. и 1981 г. RCA реализира още няколко нейни рецитала, които обхващат репертоар от Керубини до Пучини.